Съветите на педиатъра

Визитка д-р Борисова
Д-р Цветина Борисова е търсен от родителите специалист по педиатрия в София с над 5 години медицински опит. Извършва превенция, диагностика и лечение на болестите в детската възраст.
Д-р Борисова е част от екипа на Клиниката по педиатрия към „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Провежда амбулаторни прегледи в дежурния педиатричен кабинет на АСК УМБАЛ „Токуда“ и в Медицински център „Рамус“ – „Младост“.
Член е на Българския лекарски съюз и на Българската педиатрична асоциация.
Участвала е в множество национални и международни конгреси и семинари по специалността.
Детето е болно – нужен ли е антибиотик
Детето е болно, да пие ли антибиотик?
Не е решение в 95% от случаите, защото най-често причината е вирусна инфекция.
Детето е болно – вдига температура, има хрема, кашлица. Да давам ли антибиотик се питат родителите? В повечето случаи отговорът е не.
Най-честата причина за острите инфекции при децата са вирусите – те представляват около 95% от инфекциите на горните дихателни пътища и тяхното лечение не включва антибиотик.
Но как да различим бактериална от вирусна инфекция? В много случаи е трудно, защото симптомите се припокриват. Ето някои насоки:
- При вирусите обикновено началото е постепенно, с най- разнообразна симптоматика. Често започва с отпадналост, хрема, кашлица и покачваща се температура, като понякога може да се наблюдава и обрив. в повечето случаи има болни в семейството или детския колектив.
- Температурата обикновено е до 38 градуса, но в някои случаи може да бъде и по-висока, достигаща 40 градуса. Симптомите обикновено отминават за около 7-10 дни. Лабораторните изследвания често са в норма или с минимални отклонения.
- Лечението е насочено към облекчаване на симптомите: температуропонижаващи средства, хидратация и почивка.
- При бактериалните инфекции началото е внезапно и остро – с бързо покачване на температурата, втрисане и отпадналост. Температурата е над 38 градуса и продължава по-дълго време. Наблюдават се по-локализирани оплаквания като болка в ухото, в гърлото, в корема, едностранно подут и болезнен лимфен възел и съответно водят до развитието на гнойна ангина, гноен отит, синузит, пневмония и т.н. Лечението задължително влючва антибиотик.
Разграничаването на вирусна от бактериална инфекция невинаги е лесно. Затова не разчитайте само на температурата или на това „как изглежда хремата“. Ако в рамките на три дни детето не се подобрява, обърнете се към педиатър.
Правилната диагноза е ключът към правилното лечение. А пък не всяка висока температура означава антибиотик. Прилагането му без ясна нужда е не само неефективно, но и подпомага развитието на антибиотичната резистнетност, която е глобален проблем, застрашаващ здравето на всички ни.
Температурата при децата – как да реагираме спокойно и правилно
Детето има температура – без паника! Дайте правилната доза медикамент.
Направете хладки, не студени компреси, не използвайте оцет, ракия, спирт или други „бабини рецепти“.
Температурата сама по себе си не е болест, а защитна реакция на организма – знак, че имунната система се активира, най-често в отговор на инфекция. За висока температура говорим, когато е над 38 градуса, измерена под мишницата или над 38,5 градуса, измерена ректално.
Какво можем да направим у дома?
Основното средство за овладяване на температурата е антипиретик (парацетамол, ибупрофен или метамизол).
Често родителите споделят: „Давам лекарство, но температурата не спада“. Ключовото е да се даде правилната доза медикамент. На опаковките указаната доза е за възраст, като например 1-3 г., но най-точният метод на изчисление е спрямо килограмите на детето. Имайте предвид, че ефектът настъпва 40 минути до 1 час след приема на медикамента, възможно е в този интервал температурата да се покачи. Не се тревожете, това е нормално. Ако не сте сигурни в дозата, попитайте Вашия педиатър.
Следваща мярка – хладките, не студени компреси, са подходящи при висока температура. Прилагат се в областите, където преминават големите кръвоносни съдове: на челото, под мишниците, отстрани на шията, в слабините. Важно: не използвайте оцет, ракия, спирт, белтъци или други „бабини рецепти“. Детската кожа е много нежна, а телесната повърхност е много по-голяма спрямо теглото. Това означава, че вредни вещества могат много по-лесно да преминат през кожата, което крие риск от токсичен ефект.
Забравете за чорапите с оцет! Ръцете и краката са студени по време на температура, защото организмът пренасочва кръвта към вътрешните органи. Ако ги охлаждаме, това заблуждава организма, че се охлажда прекомерно и той реагира с втрисане. Резултатът? Температурата може да се повиши повече, а не да спадне. Затова се охлаждат места с добра циркулация, а не крайниците.
Осигурете прием на достатъчно течности. Температурата увеличава загубата на течности чрез потене и ускорено дишане. Това крие риск от обезводняване, особено при малки деца и бебета. Затова предлагайте често вода и течности, дори на малки глътки.
Кога да потърсим лекар?
- При бебета под 3 месеца и температура над 38 градуса;
- При по-големи деца – когато температурата продължава повече от три дни;
- При намалено уриниране;
- При промени в съзнанието на детето;
- При фебрилен гърч.
И не забравяйте – спокойният родител е най-доброто лекарство!
Фебрилните гърчове – ужасът на всеки родител
Фебрилните гърчове при децата – ужасът на всеки родител.
Дори всичко да изглежда наред потърсете педиатър след оплакването.
Фебрилните гърчове при децата са ужасът на всеки родител.
Фебрилният гърч изглежда плашещ, но в повечето случаи не е опасен и не води до епилепсия или трайни увреждания. Наблюдава се във възрастта между 3-месечна и 5-годишна възраст при рязко повишаване на температурата. Причината е незрялостта на нервната система на децата. Честота е между 2 и 5%, като рискът е по-голям при фамилна обременненост.
Как изглежда фебрилният гърч?
В около 88% се наблюдават т. нар. прости фебрилни гърчове, при които: детето повишава температура, последва загуба на съзнание, тялото се стяга, след което може да се наблюдават потрепвания на крайниците, погледът е втренчен или отклонен, дишането става повърхностно, възможно е изпускане на тазовите резервоари. Обикновено трае около 5 минути.
Важно: Високата температура до 40 градуса не означава, че детето непременно ще получи гърч.
Какво да направите ако се случи?
- Запазете спокойствие – това е трудно, но изключително важно.
- Поставете детето на една страна, за да не се задави.
- Не бъркайте в устата на детето с пръсти и предмети. Не му „вадете езика“. При гърч езикът може временно да се отпусне назад, особено когато детето лежи по гръб, което частично може да затрудни дишането, но не се „гълта“. При гърч мускулите са с повишен тонус, включително дъвкателните и рискът да бъдете ухапани е реален. Освен това може да нараните детето, да му счупите зъб или да предизвикате аспирация и задушаване.
- Разкопчайте дрехите, ако са стегнати.
- Следете продължителността на гърча.
Важно е да разграничите гърч от втрисане. При втрисане детето е в съзнание, може да плаче, да Ви гледа, да реагира, т.е контактът с него е запазен. При гърч детето не Ви чува, не Ви гледа, не може да отговори.
Кога да потърсите спешна помощ?
- Ако гърчът продължава над 5 минути;
- Ако детето не се съвзема след пристъпа;
- Ако има втори гърч в същия ден;
- Ако гърчът се случва без температура.
И не забравяйте: дори всичко да изглежда наред потърсете лекар след гърча. С правилна реакция всичко обикновено минава без усложнения.
Температура от зъби. Мит или реалност
Температура от никненето на зъби – мит или реалност?
Зъбите са невинни.
Родителите много често разказват на педиатъра: „Детето ми има температура 38,5 градуса и хрема, но му растат зъби“.
Да, това е разпространено оправдание, но не и вярно обяснение.
Обикновено при никненето на зъби децата могат да са по-раздразнителни, да имат повишено слюноотделяне, леко възпаление на венеца, желание за дъвчене на твърди предмети и температура, която не превишава 37,5 – 37,8 градуса. Тази температура се дължи на пробива на зъбчето през венеца, което предизвиква локален възпалителен отговор.
Никненето на зъби води до „спад в имунитета“. Не! Това е поредният мит!
Никненето на зъби обикновено започва около шестия месец от живота. Това е и периодът, в който имунитетът, придобит чрез майчини антитела, преминали през плацентата, значително намалява. В резултат детето става по-податливо към инфекции. В допълнение възпалените и сърбящи венци инстинктивно карат децата да слагат предмети в устата си – ръце, играчки, всичко наоколо. Това увеличава риска от контакт с вируси и бактерии, които се предават чрез слюнка и замърсени повърхности.
Важно е да знаем: зъбите са невинни. Просто оплакванията, свързани с тях, съвпадат с уязвим период.
А всяка температура над 38 градуса, особено когато продължава с дни и е съчетана със симптоми като хрема, кашлица, диария или обриви, изисква търсене на друга причина, най-често вирусна или бактериална инфекция. Затова – консултирайте се с Вашия педиатър.
Обриви при децата
Шарка, алергия или е нещо друго?
Зад обривите се крият различни причини.
Обривът е един от най-честите поводи за тревога при родителите. Но зад сходни на вид обриви могат да се крият различни причини: от обикновени вирусни инфекции и алергии до по-редки заболявания като васкулити и кръвни нарушения. Важно е да знаете как да ги разпознаете и кога да потърсите лекар.
Най-честите причини за обриви при децата са вирусните:
Розеолата, наричана още шеста болест, се среща най-често във възрастта между 6 месеца и 2 години. Протича с висока температура между 3 и 5 дни, като след спадане на температурата се появява розов, дребнопетнист, леко надигнат обрив по тялото, който понякога се разпространява по шията и крайниците.
Петата болест, причинена от Парвовирус В19 (Parvovirus В19), протича с по-ниски стойности на температурата, розови петна по крайниците, като най-характерното за заболяването е т. нар „зашлевена буза“, което представлява яркочервени бузи, сякаш детето е получило шамар.
От ентеровирусните обриви най-често се среща „ръка-уста-крак“ синдромът, който протича с температура, афти в устната кухина и мехурчета около устата, дланите и стъпалата.
Варицелата протича с температура, отпадналост и характерен полиморфен обрив, т.е. наблюдават се обривни единици в различен стадий на развитие – папули, везикули, които представляват мехурчета, пълни с течност и крусти или корички. Обривът започва от лицето и след това се разпространява по гърдите, корема и крайниците. Също така могат да бъдат засегнати лигавиците и окосмената част на главата. Често е съпроводен със силен сърбеж.
Вирусните обриви рядко изискват специфично лечение. Важни са хидратацията, контрол на температурата и наблюдение.
Освен вирусни обриви, някои бактериални инфекции също протичат с обривен синдром. Такъв пример е скарлатината – причинява се от Стрептококус пиогенес (Streptoccocus pyogenes) и се характеризира с фин, яркочервен обрив по гърдите и корема. Лицето остава бледо около устата, а езикът е яркочервен – т.нар. „малинов език“. Детето има висока температура, болки в гърлото и ангина. Лечението на скарлатината включва антибиотик.
Друга причина за обриви в детска възраст са алергичните прояви. Причината е реакция на организма към различни дразнители – храна, медикамент, препарат или друг дразнител. Обривът представлява сърбящи надигнати петна и плаки, които могат да се появяват на различни места по тялото. Понякога се съпровождат от подуване на устните, очите и лицето, както и затруднено дишане, коремна болка и повръщане. Това състояние налага спешна медицинска помощ.
Ухапванията от насекоми обикновено се появяват по ръцете, краката и лицето, като могат да бъдат единични или групирани. Представляват малки червени пъпчици, понякога с централна точка или лек оток, сърбящи са, но обикновено преминават сами за няколко дни.
Особено внимание заслужават хеморагичните обриви, които се появяват като тъмночервени или пурпурни петна, които не изчезват при натиск. Това може да е знак за сериозно заболяване като нарушения в кръвосъсирването, васкулит или менингококова инфекция. Тези обриви изискват незабавна консултация с лекар.
Кога да потърсите педиатър? Когато обривът е съпроводен с висока температура, детето е сънливо, отпаднало, обривът не избледнява при натиск, появяват се мехурчета, оток и пурпурни петна. Ако имате съмнение, веднага потърсете лекар. Правилната оценка от специалист е най-сигурният начин да защитите здравето на детето.
Важни правила за хигиената на бебето
Има ефективни решения
Много родители се питат как точно да се грижат за кожата на бебето – колко често да го къпят, как да почистват пъпчето и дали могат да използват мокри кърпи. Кожата на бебето е изключително нежна и чувствителна, затова правилната грижа още от първите дни е много важна.
Къпането е не само най-лесният и ефективен начин да почистим бебето, но има и други полезни ефекти. То подпомага кръвообращението, което е особено важно, защото крачетата на бебето често са студени – не защото му е студено, а защото те не се движат активно и кръвоснабдяването е по-слабо. Освен това къпането е и закалителна процедура, която помага на организма на бебето да се адаптира към външната среда.
Водата за къпане трябва да е около 37–38 градуса, проверена с дланта и лакътя – трябва да се усеща приятно топла, но не гореща. До отпадането на пъпа е препоръчително къпането да се извършва на чешмата, под течаща вода, като се стараем пъпчето да не се мокри. След отпадането на пъпа къпането може да се извършва във ваничка. Когато къпете бебето, поддържайте главата и тялото с една ръка, а с другата измивайте внимателно. Бебето се облива с ръка и се измива с малко количество измивен гел. Започнете с гръбчето, после обърнете бебето по гръб и измийте коремчето, ръчичките и крачетата. В края на къпането винаги се измива дупето, за да се избегне подсичане и инфекции. След измиването бебето се изплаква внимателно с чиста вода и се подсушава с попиване, без търкане.
Лицето и тялото на бебето се намазват с лек хидратиращ крем. Нослето се почиства внимателно с клечки със специален ограничител. Освен нослето може да почиствате очите и гениталиите с физиологичен разтвор, ако е необходимо. Пъпчето се обработва със спирт до пълното му отпадане – обикновено в първите две седмици. След това мястото трябва да се държи чисто и сухо, докато заздравее напълно.
При смяна на пелени е задължително да се измива дупето, освен ако сте навън и нямате достъп до вода. Това предотвратява подсичане и инфекции. След почистване подсушавайте внимателно и при нужда нанесете защитен крем. Мокри кърпички могат да се използват само при спешност, но не са подходящи за ежедневно почистване у дома. Оставяйте кожата без пелена за няколко минути всеки ден – това е най-доброто „проветряване“.
Дрехите и спалното бельо трябва да са памучни и меки, прани отделно с бебешки хипоалергенен препарат. Избягвайте синтетични материи, които задържат влага и прегряват кожата.
Поддържането на бебешката кожа чиста, суха и хидратирана е основата на правилната хигиена. Редовното къпане, правилното почистване на пъпчето и дупето, както и щадящата грижа за кожата, намаляват риска от раздразнения и инфекции и осигуряват комфорт на детето.
Съвети, ако на детето му става лошо в колата
Мамо, лошо ми е при пътуване в колата!
Какво да направим, ако детето не се чувства добре, докато пътуваме
Кинетозата при децата се проявява с виене на свят, гадене и повръщане по време на пътуване с кола, автобус или друго превозно средство. Това се случва, защото мозъкът получава противоречиви сигнали: очите виждат движение, а вътрешното ухо, което регулира равновесието, регистрира различно положение и мозъкът получава противоречива информация. Тази несъвместимост активира центровете на повръщане в мозъка да реагират. Малките деца са по-чувствителни, защото техните ситеми за равновесие и начинът, по който мозъкът обработва сигналите от очите и вътрешното ухо, все още се развиват.
Ако детето започне да се оплаква от виене на свят, гадене или повръщане по време на пътуване е добре да направите кратка спирка и да му осигурите свеж въздух, защото това помага на мозъка и вътрешното ухо да се синхронизират. Поставянето на детето да гледа напред вместо странично също намалява чувството на замайване. Малки глътки вода или суха, лека храна, като бискити може да успокоят стомаха. При дълги пътувания планирайте чести почивки, избягвайте тежки, мазни храни неподсрествено преди тръгване и поддържайте умерена температура в салона, за да не се задълбочава дискомфортът. Ако симптомите се повтарят често или са много силни е препоръчително да се консултирате с педиатър, който може да предложи безопасни средства за предотвратяване на кинетозата.